Гражданството представлява правно обусловена връзка между лицето и конкретна държава. Гражданството дава на хората чувство за самоличност, но също така - още по-важно - им осигурява възможност да упражняват редица права.

Липсата на гражданство представлява ситуация, в която дадено лице не се счита за гражданин на нито една държава. По приблизителни данни липсата на гражданство в днешно време засяга около дванадесет милиона души по цял свят.

Още през далечната 1954г. международната общност прие Конвенцията за статута на апатридите, която се занимава с проблема на липсата на гражданство. Конвенцията за статута на апатридите от 1954г. признава международния правният статут на “лица без гражданство (апатриди)” и им гарантира упражняване на човешките им права без дискриминация, предоставяйки им достъп до документи за пътуване, документи за самоличност и минимални стандарти на отнасяне. Конвенцията освен това повелява държавите-страни по нея да улеснят интеграцията и натурализацията на лицата без гражданство.

Проблемът с възникването на липса на гражданство може да се предотврати чрез адекватно законодателство за гражданството и всеобщо регистриране на ражданията. С цел да се избегне възникването на случаи на липса на гражданство и да се намали броят на апатридите, през 1961г. международната общност прие друг важен документ - Конвенцията за намаляване на случаите на липса на гражданство. Конвенцията от 1961г. предвижда придобиване на гражданство за лицата, които в противен случай биха се оказали без гражданство, и които имат съответната връзка с държавата по рождение или по произход.

Конвенцията от 1954 г. за статута на апатридите и Конвенцията от 1961г. за намаляване на случаите на лица без гражданство са основните правни  инструменти за закрила на лицата без гражданство по цял свят и за недопускането и намаляването на случаите на липса на гражданство. Макар че се допълват от регионални споразумения и международното законодателство за правата на човека, двете конвенции за апатридите са единствените глобални конвенции от този род.

До момента конвенциите не са подписани от много държави, което пречи на оформянето на международната рамка за закрила на лицата без гражданство и недопускането и намаляването на случаите на липса на гражданство. В тази връзка през 1995г. Общото събрание на Организацията на обединените нации възложи на ВКБООН мандат да работи с правителствата, за недопускане на липса на гражданство, разрешаване на вече възникналите случаи и защита на правата на апатридите. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) освен това бе изрично натоварена да насърчи ратификацията на тези две конвенции за липсата на гражданство.

Конвенция от 1954г.

• Конвенция за статута на апатридите от 1954г.
• Държави-страни, декларации и резерви
• Задачи и основни клаузи на Конвенцията за статута на апатридите от 1954г.

Конвенция от 1961г.

• Конвенция за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961г.
• Държави-страни, декларации и резерви
• Задачи и основни клаузи на Конвенцията от 1961г. за намаляване на случаите на лица без гражданство

Карта

• Карта на държавите-страни по Конвенцията от 1954 г. за статута на апатридите и  Конвенцията от 1961г. за намаляване на случаите на лица без гражданство